За завистта, успеха и щастието
12 септември, 2018
Завистта е тема-табу. И когато двама души я обсъждат, обикновено става въпрос за завистта на трето лице. Да признаеш собствената си завист е трудно пред себе си и още по-трудно пред някой друг. Да говориш с близък човек, когато чувстваш, че завистта застава между вас двамата и пречи на отношенията ви, също е изключително трудно. Това, че човек избягва да мисли или говори за нея, не означава, че Завистта изчезва. Тя работи подмолно. Подкопава щастието на човек, руши близостта му с останалите, подрива представянето му в професионалната сфера и не на последно място - вреди на здравето му, тъй като всяка една емоция предизвиква биохимични реакции в тялото и продължителното преживяване на негативна емоция увеличава хормоните на стреса в организма.
Разрушителните сили на Завистта - навън и навътре
В зависимост от характера на човека, Завистта може да насочи разрушителното си действие главно навън – под формата на саботиране на работата на обекта, на когото се завижда, язвителни забележки, намеци, клюки, враждебно отношение скрито зад фасадата на „доброжелателна критика“ (не че няма конструктивна и добронамерена критика, но тогава тя идва от искрено желание за съдействие и взаимна подкрепа за развитие), а понякога и комплименти и поздравления за успех, които, носят нездрава, фалшива енергия (като това се усеща от получателя).
Възможно е Завистта да опустошава главно в посока навътре – човекът често изпада в самосъжаление и смята, че на другите все им се получава по-лесно, имат късмет, връзки и т.н. или че са „родени такива“ - по-умни, по-дисциплинирани, по-мотивирани, по-енергични, по-добри в общуването...
Често си мислим, че емоциите са нещо лично и справянето с тях е толкова просто като да сложиш „маската“ на професионалиста, пристъпвайки през прага на офиса. Но поддържането на маски, когато под тях прикриваме силна емоция, не е дългосрочно решение. Емоцията всъщност е движение на енергия, която търси начин да се прояви и ако не осъзнато, то тя със сигурност ще го направи по начин скрит за самия човек, изпитващ емоцията. И определено резултатът няма да е добър за нито една страна в ситуацията. Решението не се състои в това да подтискаме емоцията, а да й дадем път навън по здрав начин, да я трансформираме и на първо място – да чуем какво има да ни каже.
Първа стъпка: Какво има да каже Завистта?
Завистта обикновено идва с посланието: „Имаш много неизползван потенциал вътре в себе си и на едно дълбоко ниво осъзнаваш, че не живееш по начина, по който би искал. Потребностите ти от смисъл, себеактуализация (израстване и развитие) или признание най-вероятно са неудовлетворени.“
За да се открие първоизточникът на Завистта в работата, трябва да потърсим отговор на въпросите:
1. Дали си в застой:
Когато си отговорим честно на тези въпроси и чуем какво иска да ни каже Завистта, е важно да й благодарим. Да, колкото и да изглежда странно – тя може да се окаже изключително важен посланик и да преобърне живота ни към добро, ако й обърнем внимание. Разрушителна е, когато не искаме да я чуем и да се поровим надълбоко в себе си.
Втора стъпка: Трансформиране на Завистта
Тази стъпка е от съществено значение и тя включва работа върху вътрешните убеждения, за да не могат те да ограничават израстването и щастието ни.
Изключително ценни са разговорите с хора, които са успели да променят убежденията си и начина си на мислене. Те биха били като трамплин за нашата мотивация за продължителна, животопроменяща вътрешна работа.
Като всеки друг навик, и новите начини на мислене, имат нужда от време, за да се затвърдят и да станат навици. Фокусът и постоянството, които ще са ни нужни, са по-лесно постижими, когато се срещаме и разговаряме с осъзнати, отдадени на личностното си развитие хора.
Ако в обкръжението си имаме поне един човек, който има същите цели и стремежи за себеразвитие, би било прекрасно.
В крайна сметка в какво се трансформира Завистта под нашите съзнателни усилия? Във вдъхновение и катализатор за промяна за по-добър вътрешен свят (здрави отношения с егото ни, с емоциите ни, с ценностната ни система) и за по-добър начин на живот и отношения с околните – близките ни и колегите ни.
Човек, който е поел по този път е по-отговорен към себе си, съответно и към другите, по-осъзнат и по-добре комуникиращ, по-щастлив и зареден с енергия и оптимизъм. И познайте какво – това се предава и на околните. Това е win-win ситуация, всички печелят.
Автор: Мария Василева Димитрова
Разрушителните сили на Завистта - навън и навътре
В зависимост от характера на човека, Завистта може да насочи разрушителното си действие главно навън – под формата на саботиране на работата на обекта, на когото се завижда, язвителни забележки, намеци, клюки, враждебно отношение скрито зад фасадата на „доброжелателна критика“ (не че няма конструктивна и добронамерена критика, но тогава тя идва от искрено желание за съдействие и взаимна подкрепа за развитие), а понякога и комплименти и поздравления за успех, които, носят нездрава, фалшива енергия (като това се усеща от получателя).
Възможно е Завистта да опустошава главно в посока навътре – човекът често изпада в самосъжаление и смята, че на другите все им се получава по-лесно, имат късмет, връзки и т.н. или че са „родени такива“ - по-умни, по-дисциплинирани, по-мотивирани, по-енергични, по-добри в общуването...
Често си мислим, че емоциите са нещо лично и справянето с тях е толкова просто като да сложиш „маската“ на професионалиста, пристъпвайки през прага на офиса. Но поддържането на маски, когато под тях прикриваме силна емоция, не е дългосрочно решение. Емоцията всъщност е движение на енергия, която търси начин да се прояви и ако не осъзнато, то тя със сигурност ще го направи по начин скрит за самия човек, изпитващ емоцията. И определено резултатът няма да е добър за нито една страна в ситуацията. Решението не се състои в това да подтискаме емоцията, а да й дадем път навън по здрав начин, да я трансформираме и на първо място – да чуем какво има да ни каже.
Първа стъпка: Какво има да каже Завистта?
Завистта обикновено идва с посланието: „Имаш много неизползван потенциал вътре в себе си и на едно дълбоко ниво осъзнаваш, че не живееш по начина, по който би искал. Потребностите ти от смисъл, себеактуализация (израстване и развитие) или признание най-вероятно са неудовлетворени.“
За да се открие първоизточникът на Завистта в работата, трябва да потърсим отговор на въпросите:
1. Дали си в застой:
- защото прекалено много те е страх от промени?
- защото не вярваш достатъчно в себе си и се държиш за познатото, въпреки че душичката ти плаче за изследване на нови територии?
- защото се страхуваш от мнението на другите?
- защото се страхуваш от успеха (ако успееш, ще имаш по-големи отговорности, ще имаш повече за губене)?
- защото си повярвал, че не заслужаваш успех (заради послания от значими фигури в детството или защото не е имало успешни и щастливи личности в семейството и рода ти)?
- защото имаш ограничаващото убеждение, че работата е място, където се изкарва прехраната и нищо повече?
- защото вярваш, че няма възможности както за добро финансово възнаграждение, така и за щастие на работното място, за усещане за смисъл и за удоволствие от самия процес на работа? Защото си повярвал, че човек трябва да си избере само едно от тези неща?
- защото все още се държиш силно за детската нагласа, че искаш да имаш всичко, сега, на момента и то без да полагаш усилия за развитие?
Когато си отговорим честно на тези въпроси и чуем какво иска да ни каже Завистта, е важно да й благодарим. Да, колкото и да изглежда странно – тя може да се окаже изключително важен посланик и да преобърне живота ни към добро, ако й обърнем внимание. Разрушителна е, когато не искаме да я чуем и да се поровим надълбоко в себе си.
Втора стъпка: Трансформиране на Завистта
Тази стъпка е от съществено значение и тя включва работа върху вътрешните убеждения, за да не могат те да ограничават израстването и щастието ни.
Изключително ценни са разговорите с хора, които са успели да променят убежденията си и начина си на мислене. Те биха били като трамплин за нашата мотивация за продължителна, животопроменяща вътрешна работа.
Като всеки друг навик, и новите начини на мислене, имат нужда от време, за да се затвърдят и да станат навици. Фокусът и постоянството, които ще са ни нужни, са по-лесно постижими, когато се срещаме и разговаряме с осъзнати, отдадени на личностното си развитие хора.
Ако в обкръжението си имаме поне един човек, който има същите цели и стремежи за себеразвитие, би било прекрасно.
В крайна сметка в какво се трансформира Завистта под нашите съзнателни усилия? Във вдъхновение и катализатор за промяна за по-добър вътрешен свят (здрави отношения с егото ни, с емоциите ни, с ценностната ни система) и за по-добър начин на живот и отношения с околните – близките ни и колегите ни.
Човек, който е поел по този път е по-отговорен към себе си, съответно и към другите, по-осъзнат и по-добре комуникиращ, по-щастлив и зареден с енергия и оптимизъм. И познайте какво – това се предава и на околните. Това е win-win ситуация, всички печелят.
Автор: Мария Василева Димитрова
