Познаваш ли Ема? Тя е може би твоята съученичка, сестра, приятелка, съседка или пък това си самата ти? Ема е вечно недоволна, но няма представа защо. Всъщност всичко й е наред – има добра работа, прилична заплата, чудесен съпруг, интересни вечери, забавни почивни дни. Погледнато отстрани, Ема има хубав живот и със сигурност има жени, които веднага биха се съгласили да разменят своя живот за нейния. Ема не осъзнава, че от известно време първата й мисъл сутринта е: дали и днес в почивките Лора - новото момиче в офиса, ще бъде предпочитана компания за всички колеги. Дали отново Лора ще се справи първа с поставената задача? Дали ще получи по-бързо от нея повишение в работата? Чак когато забелязва, че пред огледалото се усмихва точно като Лора и съжалява защо не може като нея да повдига лявата си вежда, Ема разбира, че е попаднала в клопката на сравнението и отбелязва в своя дневник това:

1. Аз се сравнявам с Лора и искам да я превъзхождам, но това май не е толкова необичайно. Сравнението води началото си от инстинкта за оцеляване, тъй като в природата оцеляват най-способните и само за тях има блага. В еволюционното минало на човечеството превъзходството е имало ключово значение – за по-големите, по-бързите и по-силните е било по-вероятно да оцелеят. Следователно сравнението, съревнованието и стремежът към превъзходство са дълбоко вкоренена потребност, която почти всички ние притежаваме и съвсем не са повърхностни черти, които са присъщи само на хора с необичайно голямо его или за нарцистичните личности. Един от начините, чрез които мога да разбера дали се справям добре, е да се сравня с другите. Ако се справям по-добре от тях, аз съм убедена, че постигам напредък, ако обаче се справям по-зле, започнам да се съмнявам в себе си и да чувствам липса на самоувереност. Напоследък съм доста недоволна от самата мен, чувствам, че не съм достатъчно добра и на практика не мога да се радвам на успехите си, защото винаги се намира някой по-привлекателен, по-умен, по-добър, по-успешен от мен. Сега като се замисля… то всъщност не боли да осъзнаеш, че винаги ще има някой, който би свършил работата по-добре или по-бързо от теб.
2. Честно – в какво точно искам да превъзхождам Лора? Пари, ум и слава?
3. Ако намеря в какво превъзхождамЛора, може би ще бъда по-доволна, по-малко напрегната и сигурно ще бъда щастлива. Но пък усещам, че стремежът да я превъзхождам , ме кара да се чувствам зле, снижава самооценката ми, влияе на отношението ми към нея и дори към другите колеги. Защо е нужно да се сравнявам и да превъзхождам, за да бъда сигурна, че се справям добре? Ако имам нужда от доказателства за това, ще направя списък с десет неща, които съм постигнала до момента, ще потърся наистина силните си страни и ще ги развивам. Не е нужно да надминавам другите; ако надскоча някого, нека този някой бъда самата аз. Звучи объркващо, но точно в това се състои усъвършенстването.
4. Аз съм Ема. И съм оригинал, а не нечие копие. Очарователна, умна, успешна – аз знам кои са силните ми страни! Днес ще кажа на Лора искрено, че има страхотна усмивка .

Какво ти казва дневникът на Ема?
- БЪДИ СЕБЕ СИ, защото всяко сравнение с други хора е напълно безсмислено. Рискуваш да заприличаш на рибата, за която Айнщайн казва, че катерейки дърво бива само/възприемана за глупава, защото, колкото и упорито да опитва – катеренето не е като присъщото й плуване. Така че не се преценявай според това, което останалите могат или не могат да направят. Когато се сравняваш с другите, ти си „отвън”, при другите, а не „вътре”, в себе си, а това не се отразява добре на самоуважението ти. Всеки е уникален благодарение на уникалната комбинация от силни и слаби страни, които има и ако не мислиш така, вероятно имаш реален проблем: липса на себеуважение.
- Ако все пак започнеш да се сравняваш, защото както знаем, сравнението е пуснало здрави корени в обществото и в самите нас, поне се опитай да обърнеш сравнението в твоя полза –използвай възхищението, което изпитваш към друг човек, като лична мотивация да се развиваш. Задай собствени стандарти и преследвай целите си, но не за да надминеш еди-кого си, а заради себе си и усъвършенстването си.

- Всеки един от нас върви по свой собствен път. Всичко в живота ни е точно както трябва и ако ти вярваш в това, ще намериш вътрешен мир. Само защото нямаш определени неща сега, не означава, че никога няма да ги имаш или пък че наистина са ти необходими. Сравнението със съседа Иван, който от вчера притежава чисто нова скъпа кола е ненужно, ако ти нямаш шофьорска книжка например или пък ако обичаш и караш мотор. Също така много неща изглеждат чудесно отвън, но всъщност не са. Ако знаеш, че съседът ти е жертвал спокойния си сън и личното си свободно време, ще се сравняваш ли с него?

Ако тази статия не е достатъчна, то нека тогава, когато започнеш да се сравняваш с някого, си припомни думите на датския философ Сьорен Киркегор - "Сравняването е краят на щастието и началото на недоволството".

Автор: Венета Александрова Паева