Пети грях спрямо щастието: Недоверие към другите*

Какво прави хората в някои държави щастливи, а в други – нещастни? Причината, може би си мислите, е свързана с фактори като икономически просперитет и политически климат. Разбира се, това има значение. Обаче има нещо друго, което е по-важно от икономическия просперитет или политическата идеология. Това нещо е доверието.
Джон Хелиуел, икономист от Университета на Британска Колумбия, изследва връзката между доверие и щастие и установява, че доверието е една от най-важните детерминанти на щастието в отделните страни. В Дания и Норвегия – две от страните с най-щастливо население в света – близо 65% от гражданите вярват, че могат да се доверят на повечето хора в своята страна, докато в Гърция и Русия – две държави със сравнително нещастно население – вярващите в това са под 10%.
Лесно е да разберете защо доверието е толкова важно за щастието. Ако не се доверявате на хората около вас, животът ви би бил труден. В същото време обаче е лесно да се види как недоверието спрямо другите може да бъде разумно. Да бъдеш недоверчив може да помогне да се сведе до минимум вероятността да бъдеш измамен.

Трябва да имаме предвид също, че доверието води до надеждност - когато се доверяваме на хората, те в крайна сметка се държат по достоен начин. Както показват множество експерименти, хората, към които се отнасяме с доверие, по принцип отвръщат със същото. Това предполага, че ако можем проактивно (първи) да се доверим на другите ще изградим взаимно доверие. От друга страна, не бихме искали и непрекъснато да вярваме на всички. Нашата склонност по подразбиране е да не се доверяваме, а не да се доверяваме на другите.

Така че някъде между крайното доверие и крайното недоверие се крие „перфектната доза“ доверие – тази, благодарение на която повишаваме нивото си на щастие. Каква точно е тя? Трудно е да се отговори на този въпрос, но ако успеем да преодолеем склонността си да не се доверяваме на другите, можем да получим значителни ползи не само за собственото си щастие, но и за щастието на другите. Това, от което се нуждаем, е стратегия за засилване на проактивното доверие – без, разбира се, да ставаме лековерни, каквато ще намерите в Петия навик на най-щастливите.

Пети навик на най-щастливите: Проявяване на разумно доверие

Както показват изследванията на професор Джон Хелиуел - хората заслужават много повече доверие, отколкото им даваме. Иначе казано, средностатистическият човек е далеч по-недоверчив към другите, отколкото би трябвало да бъде. Една от причините за това е, разбира се, че по инстинкт не се доверяваме. Ако искаме да увеличим шансовете си да се доверяваме на хората, ще трябва да намираме начини да предизвикваме надеждно поведение у тях и да се научим практикуваме разумно доверие.


Четирите компонента на разумното доверие, които помагат да се доближим до „перфектната доза“ доверие.
1. Да си напомняме, че хората са по-надеждни, отколкото смятаме (можем дори да си водим дневник, да си записваме. Ще бъдем изненадани от резултатите).
2. Да търсим предимствата – включително скритите – на проактивното доверие (например емоционалното удовлетворение при положителен резултат).
3. Да предизвикваме надеждно поведение у другите. Един от начините за това е да се постараем околните да ни харесват повече (като намерим сходства, излъчваме сърдечност и дружелюбност и др.). Колкото повече хората ни харесват, толкова по-малко ще ни мамят. Друг начин е да изградим история на взаимно доверие. Колкото по-голямо е взаимното доверие между двете страни, толкова по-малка е вероятността някоя от тях да се провини. Можем да постигнем това като поемем няколко малки първоначални риска и проактивно да проявим доверие.
4. Да сведем до минимум болката при измама като простим.

Преодоляването на желанието за отмъщение (прошката), означава да не завъртим порочния кръг на негативизма. Чувстваме се добре, като отмъщаваме, разбира се, но другият неоспорим факт е, че търсенето на отмъщение е причина за много нещастия в света. И най-важното: ако се проследи въздействието на прошката се вижда, че тя има по-благотворен ефект върху нас самите, отколкото върху другите. Проучванията доказват, че мисълта за отмъщение има силно отрицателно въздействие върху умственото и физическото ни здраве. Независимо от начина, по който действаме – като тайно се гневим или реално отмъщаваме, – и в двата случая ние страдаме. Или обратно – ние печелим (както психически, така и физически), като прощаваме.

Упражнение 5: Прошка
Въведение

Буда е казал, че да задържаш гнева си е като да стискаш горещ въглен с намерението да замериш с него някой друг – но ти си този, който ще изгори. Приемете, че упражнението е напълно егоистично – ще го правите не заради този, който ви е наранил, а заради самите вас.

Цел

Трябва да напишете писмо – без да го изпращате, – в което прощавате на човек, който ви е наранил. Може да ви е полезно да знаете, че това е едно от най-трудните упражнения. И все пак, ако таим гняв и обида – нараняваме повече нас самите, отколкото другите.



Етапи

1. Първо, припомнете си случка, когато са ви наранили или обидили, и я опишете. Не се потапяйте отново в отрицателните чувства, които сте изпитали тогава. Запишете съвсем реалистично, доколкото ви е възможно, детайли от случая, как сте се почувствали и защо. Ако това събитие все още ви причинява болка, опишете защо и помислете какво бихте искали да беше направил другият човек и защо.

2. През втория етап трябва да напишете писмо, като включите написаното през първия етап и помислите върху причините за поведението на човека, който ви е обидил. Може би човекът е постъпил нечестно спрямо вас, защото е имал големи финансови затруднения. Или пък е бил подлъган от някой друг. Дайте най-доброто от себе си. Вашата цел е да стигнете до няколко оправдания (от името на „грешника“), които да ви накарат да завършите писмото с: „Аз разбирам, че това, което си направил, е било единственото възможно в тази ситуация, и затова ти прощавам.“

Важна забележка: Писането на писмо-прошка може да бъде натоварващо за вас. Ако е така, може да опитате да изпълните упражнението за някое „по-лесно“ събитие, което не ви е развълнувало толкова силно.

3. Последният етап включва достигане до състояние, което в психологията наричат „затваряне“ – нещо като маркер в съзнанието, че събитието е приключило. Достигането до състояние на „затваряне“ ще ви помогне по-лесно да продължите напред. Вероятно най-лесно ще постигнете „затваряне“, като запечатате писмото-прошка в плик и го изгорите или изхвърлите. И докато го правите, трябва да си мислите: „С това действие приемам събитието за приключено.“ „Затварянето“ намалява склонността ни да се връщаме към болезнени събития от миналото.

*Тази информация е взета от книгата на проф. Радж Рагунатан: "Ти си умен, успешен, но дали си щастлив?". Прочетете цялата книга, за да научите как да станете по-щастливи.