Втори грях спрямо щастието: стремеж към превъзходство*

Вторият грях спрямо щастието е стремежът към превъзходство – грях, който поне частично е резултат от желанието ни да бъдем по-добри от другите. Ние сме подтиквани от нашите родители, учители, медии – почти от всички в обществото – да бъдем „най-добрите“ в това, което правим. Но защо това е толкова важно?

В еволюционното минало на човечеството превъзходството е имало ключово значение: то е увеличавало шансовете за оцеляване. За „по-добрите“ – тези, които са били по-големи, по-бързи, по-силни или по-богати – е било по-вероятно да оцелеят. В днешно време също има значение: отличниците получават стипендии, изпълнителните директори получават по-високи заплати, а най-известните актьори получават главните роли. Това води до по-високо самочувствие, дава ни увереност, че сме компетентни и ни прави независими. Стремежът към превъзходство не е измислена или повърхностна черта, която притежават само хора с необичайно голямо его или нарцистичните личности. Напротив, това е дълбоко вкоренена потребност, която почти всички ние притежаваме.



Но въпреки че превъзходството засилва щастието, се оказва, че стремежът към превъзходство от своя страна намалява щастието. Колкото по-голяма е необходимостта ни от превъзходство, толкова по-малко е щастието ни. Това означава, че независимо дали сме на по-високо или по-ниско ниво от другите, колкото повече се стремим към превъзходство, толкова по-малко щастливи ще бъдем.
В такъв случай е ясно какво трябва да правим, за да водим по-щастлив живот – да ограничим потребността от превъзходство, но без да рискуваме да изгубим шансовете да сме успешни в дейността си.
А как да го постигнем? Като изградим у себе си втория навик на най-щастливите хора – търсене и постигане на оптимални преживявания (наречени „поток“).

Втори навик на най-щастливите: Търсене на оптимално преживяване (поток)

Повечето от нас са преживявали в един или друг момент това, което легендарният психолог Михай Чиксентмихай нарича „поток“ – оптималното преживяване, което до такава степен поглъща вниманието ни, че губим представа за времето. Чиксентмихай търси дали има нещо общо в преживяванията, които хората, независимо от тяхната професия, намират за смислени. И опитвайки се да открие общовалидното за тези различни преживявания, Чиксентмихай търси общата рецепта за щастие – рецепта, която важи както за майстора във фабриката, така и за модния гримьор.
Чиксентмихай създава теорията за оптималното преживяване, което нарича поток. Той открива, че различните преживявания, които водят до състояние на поток, имат някои общи характеристики:

Има голям процент вероятност да познавате и трите характеристики на потока. Това е така, защото, както повечето хора, и вие сте попадали в поток. Потокът не е привилегия на конкретни хора или професии. Той е „достъпен“ за всички.
Потокът увеличава нивото на щастие, защото: Има няколко неща, които можете да направите веднага, за да достигате по-често до поток в живота си. Първото и очевидно нещо е да се върнете към някое от своите хобита. Това, което би било много по-важно, е да преживяваме поток на работното си място. За да го постигнете трябва да откриете: След това трябва да се опитате да включите тези неща във вашата работа.

Упражнение 2: Изразяване на благодарност

Въведение

Благодарността увеличава щастието поради множество причини, една от които е, че намалява нуждата от превъзходство. Това упражнение включва изразяване
благодарност към човек, който е имал положително влияние в живота ви.

Цел

Да ви помогне да оцените (и да се надяваме, да се убедите сами) как изразяването на благодарност влияе върху нивото на щастие.

Етапи



В това упражнение ще трябва да напишете благодарствено писмо, като следвате тези четири стъпки:

1. Помислете за някой, който е имал положително влияние върху живота ви. Този човек може да бъде някой от вашето минало (напр. учител, наставник) или от настоящето (напр. приятел, съпруг).

Добре е, ако можете да изберете някой, който все още е жив. Ако предпочитате да напишете вашето благодарствено писмо до някой, който е починал, трябва да имате предвид, че ще трябва да прочетете писмото на някой, който познава този човек.

2. Помислете за всички причини, поради които този човек е имал положително влияние върху живота ви и след това запишете вашите мисли. Напишете достатъчно дълго писмо, но все пак не прекалено дълго. Трябва да се стремите да напишете три или четири параграфа.

Забележка: Най-добре е да избягвате да пишете неща, които има шанс да бъдат приети като отрицателни. Това означава, че би следвало да избягвате изявления като "Макар и да не си много красива, ти не позволи никога това да ти попречи“.

3. Ако човекът, до когото сте написали писмото, е жив, прочетете му писмото на глас. Бихте могли да му се обадите по телефона, но още по-добре би било да го посетите и му прочетете писмото лично. Ако човекът е починал, или не може да получи писмото, прочетете или изпратете по електронната поща писмото си до друг човек, който сте определили предварително и който познава човека, до когото сте писали.

4. Последният етап включва да помислите над следните въпроси: Какво чувствахте през различните етапи на този проект – докато съставяхте писмото, докато представяхте информацията пред него или нея (или човека, който го / я познава), и докато очаквахте реакцията на отсрещната страна? А как се почувствахте след като видяхте как реагира човека отсреща?

*Тази информация е взета от книгата на проф. Радж Рагунатан: "Ти си умен, успешен, но дали си щастлив?". Прочетете цялата книга, за да научите как да станете по-щастливи.