Вие сте преподавател по маркетинг в Университета на Остин, Тексас, но сте решили да изследвате щастието и да създадете курсове по теми, както за личното така и за щастието в работата. Защо се заехте с това?

Да, всъщност аз преподавам в бизнес училището Маккомбс към Университета на Остин, Тексас. И когато за първи път започнах да преподавам щастие, първоначално изнасях лекции само за щастието в личния живот. И това беше, защото се интересувах от темата, а Университетът ми позволи да предложа този курс. Аз преподавам курсове за щастие повече от 12 години и с течение на времето, бяха проведени много изследвания, които доказаха, че щастието не е просто приятна емоция, а е и полезно да бъдеш щастлив. По-щастливите хора са по-продуктивни в работата, по-щастливите организации реализират по-високи печалби. И това е основната причина, поради която преподавам щастие в бизнес училището. Но всъщност първоначалната причина беше, че аз проявявах силен интерес към тази тема.

Докато подготвяте курса си за щастие на работното място, сте направили и свои проучвания. Можете ли да споделите с нас основните си изводи?

Да, разбира се, но само искам да направя уточнение, че аз използвам в курсовете си не само резултати от мои проучвания, но и от много други такива в областта на позитивната психология. И тук ще реферирам и към тях. Искам да споделя три много важни извода, до които учените са достигнали в резултат на изследванията в областта на щастието и които според мен е много полезно да знаем. За един от тях вече споменах, а именно, че по-щастливите хора са по-продуктивни в работата. И това всъщност означава, че щастието не е просто приятна емоция, не е нещо, към което се стремим само защото е хубаво да бъдем щастливи. Но и защото имаме по-голям шанс да се радваме на по-продуктивни и положителни резултати в живота си. Щастливите хора са по-здрави, по-колегиални, разбират се по-добре с другите хора, също така са по-креативни, по-обективни и т.н. Второто нещо, което искам да споделя, е, че всъщност ние можем да увеличим щастието си. Това е цел, която може да бъде постигната, тъй като щастието не е генетично определено, така че ние да не можем да направим нищо по въпроса. То е като интелигентността, като уменията, като това да бъдеш здрав, можем да подобрим и повишим щастието си точно, както тези други цели. Но, разбира се, трябва да сме мотивирани и усърдни, трябва да планираме и да постъпваме умно в това отношение. Но ако правим всички тези неща, можем да подобрим щастието си. И третото нещо, което искам да споделя, е, че стремежът към щастие и поставянето на щастието като приоритет не е егоистична цел. Може да изглежда така, но причината, поради която това не е егоистична цел, е, че когато сме щастливи, ние правим щастливи и другите хора, по-вероятно е да сме и щедри, да се държим по-етично, да сме по-продуктивни, което е добре за организацията и за колегите ни.

Когато говорим за личното щастие – ясно е вече, че то зависи от нас, но когато говорим за щастието в работата – от кого зависи то? От организацията или от самия човек?

След малко ще ви споделя за модела БАМБИ (BAMBA на английски), който включва петте елемента на щастието в работата. Аз обичам да се шегувам, че както за танго трябват двама, така и за БАМБИ са нужни двама. Това означава, че щастието на един служител в организацията зависи не само от самия него, но и от организацията, от лидера или ръководителя на организацията. Но също така ми харесва да казвам, че ТИ си водещият танцьор в танца БАМБИ, което означава, че собственото ти щастие е по-важно за теб, отколкото за другите и ти можеш да направиш повече за него, отколкото другите хора. Има смисъл, нали? Да започнем с това, че ако ти сам не искаш да подобриш щастието си, няма как това да стане. И в този смисъл това е много сходно с други цели. Ако не искаш да отслабнеш, няма да отслабнеш, ако не искаш да се усъвършенстваш в областта на математиката или софтуерното програмиране, няма да го направиш. Точно както при другите цели е необходимо да сме мотивирани. Трябва да искаме да бъдем по-щастливи. Но мисля, че също така е важно да споделя, че не само личната мотивация е причина, но и факта, че ние разбираме по-добре от другите хора обстоятелствата в живота ни, знаем как работи ума ни. Така че и поради тази причина ние имаме по-голямо влияние върху собственото си щастие и сме водещият танцьор в танца БАМБИ. И, за да обобщи, и двете страни са важни, но ние сме по-важната част за личното ни щастие.

Нека поговорим за модела БАМБИ - кои са основните съставки на щастието на работното място?

Да, моделът БАМБИ се състои от пет букви и всяка от тези пет букви представлява пет елемента, които са много важни за щастието на работното място. Първата от тях е "Базови нужди". Няма да сме щастливи, ако не получаваме достатъчно висока заплата, за да изхранваме себе си, семейството си, децата си, а също така да ни остават достатъчно пари за други неща, като например медицински услуги, или за да пътуваме и да ходим на почивка всяка година, или да си плащаме наема и т.н., и т.н. Така че по принцип става дума не само за пари, но и за емоции, за физическия ни комфорт и т.н. Но, тук става дума за наистина базови нужди. И мисля, че повечето от хората, които четат този материал, имат работа, която им дава достатъчно, за да задоволят базовите си нужди, а също така имат достатъчно удобни офиси и имат добра сигурност. Сега, едно нещо, което може да не е налице за много хора, са определени базови психически нужди, наричам ги така, като имам предвид наличие на прозрачност, качествена комуникация и доверие в организацията, яснота на ролята в работата: „какво правя в тази организация“ и др., които също включвам към базовите нужди.

Буквата А от БАМБИ означава Автономност. Тоест да имаш някакво усещане за свобода да правиш това, което смяташ за правилно, за да постигнеш целите си в организацията. Но тя надхвърля това. Автономността е свързана и с изразяването на мнението - чувствам ли се сигурен, достатъчно сигурен, за да изразя честното си мнение в организацията? Дори ако моето становище се различава от това на другите хора? Например, по време на среща мога ли да се чувствам в безопасност и да изкажа смело различно мнение. Автономността зависи и от това дали мениджърът управлява на микро ниво. Например, когато ни се възлагат задача, не трябва да сме подложени на постоянен контрол и да ни наблюдават постоянно през рамо, за да следят как се справяме. Като човешки същества ние не обичаме това, обичаме да ни се дава свобода да изберем как да свършим задачата.

М - Майсторството е третият определящ елемент на щастието в работата. Всички ние имаме желание да станем по-добри в това, което правим. Искаме да сме по-компетентни; искаме да постигаме важни цели в живота си, искаме да ни възприемат като ефективни, интелигентни хора. И така, желанието за Майсторство отразява тази основна мотивация, която всички имаме. Ние прекарваме около 80 000 часа от живота си на работното си място. 80 000 часа! Това се оказва, изненадващо за много хора, оказва се, че е два пъти повече от времето, което прекарваме с приятелите и семейството си. Така че прекарваме много време в работа. А работата е едно от местата, където всъщност сме стимулирани да ставаме по-добри в това, което правим. Така че би било огромен срам, ако не напредваме в Майсторството в работата си, ако не правим неща, които повишават уменията ни и ни правят по-ефективни, по-компетентни човешки същества.

Четвъртият определящ фактор, второто Б в модела, е Близост. Тук е важен отговорът ни на въпроса - изпитваме ли чувство на принадлежност? Ние сме изключително социални като вид. Но понякога погрешно смятаме, че тази нужда от близост е важна само в личния ни живот? А това не е вярно. Тя е важна и в професионалния ни живот. Според изследване на Gallup, което те провеждат в различни компании в 140 страни в света, хората не напускат организациите, а напускат мениджърите си. Това означава, че човешкият фактор е водещ и в работната среда, като друго изследване го потвърждава със заключението, че вероятността да напуснем организацията си през следващата година е наполовина по-малка, ако най-добрият ни приятел работи в същата организация. Така че приятелствата са много, много важни в работата. Но е важна връзката ни не само с хората, а и с ценностите на организацията. В идеалния случай трябва да можем да се гордеем с организацията си, тогава имаме най-високо ниво на близост, разбираме се добре с колегите си и сме щастливи на работното си място.

Последният определящ елемент от модела БАМБИ - буквата е И представлява изобилието, или по-точно културата на изобилие в организацията. И аз характеризирам организациите като намиращи се в един континуум от култура, ориентирана към недостига, до култура, ориентирана към изобилието. В организация, ориентирана към недостиг, е малко като в свят, в който „всеки изяжда другия“ като смята, че за да напредне и да успее, другите хора ще трябва да се губещи. Това включва убеждението, че в организацията има само ограничено количество добри неща: за да бъда аз повишен, някой друг трябва да не спечели мястото или дори да бъде понижен. В една организация, ориентирана към изобилието, хората изпитват чувство на радост от постиженията на другите, не се чувстват несигурни, когато някой друг напредва и се справя добре. А това всъщност е трудното в определен смисъл да се постигне като култура, защото повечето организации са оформени като пирамида, която има само едно място на върха. И така, структурните ограничения в повечето организации ги правят ориентирани към недостиг. Но ако лидерът успее да измисли начини, по които може да преодолее тази структура, която предполага култура на недостиг, и да създаде в хората чувство за изобилие, тогава организацията ще бъде много щастлива.

Необходими са двама за БАМБИ, но в реалността можем ли да направим нещо, за да станем по-щастливи на работно място, на което се чувстваме нещастни?

О, да, разбира се. Можем да направим много неща. Макар и да са необходими двама за БАМБИ, ти си водещият танцьор и затова определено можеш да правиш много неща, за да си щастлив. И едно от нещата, които бих препоръчал - да разгледате всеки от петте елемента, които допринасят за щастието: Базови нужни, Автономност, Майсторство, Близост и Изобилие и да се запитате: какво мога да направя, за да подобря всяко от тези пет измерения. Например, ако смятате, че парите, които получавате не са достатъчни в живота ви и че се затруднявате да плащате сметките си, тогава е необходимо да подобрите уменията си по финансов мениджмънт или финансовото си благоразумие. Ако имате здравословни проблеми в резултат на работата си и това ви пречи да продължавате да си изпълнявате задълженията, трябва да потърсите начин да подобрите здравето си. Например, аз съм преподавател и това включва стоене прав и говорене пред голяма аудитория в продължение на дълги часове. Преди време аз имах болки в гърба и за мен беше много трудно да изпълнявам задълженията си. И това ме накара да отида в болница и да се подложа на физиотерапия, да ходя на фитнес и да правя йога, за да подобря състоянието на гърба си. Има много неща, които можете да правите за Базовите си нужди, и също толкова много неща, които можете да правите за Автономността. Например, за да бъде чут вашият глас в организацията, за да се чувствате в безопасност да изразявате истинското си мнение, трябва да сте добър комуникатор. За тази цел вие трябва да усвоите добре уменията за общуване. И със сигурност можете да се усъвършенствате в това отношение, като посещавате курсове например или четете книги на тази тема. По същия начин, относно Майсторството, за да разберете коя е областта, в която искате да бъдете много добри, това изисква добро ниво на самоанализ и самоосъзнаване. Ако не сте щастливи на работното си място, защото не харесвате нещата, които вършите, тогава може би трябва да се преместите, може би трябва да се пренасочите и от програмист да станете търговец, защото това отговаря повече на вашите интереси. След като осъзнаете това, можете да помолите собствениците или мениджърите си да ви преместят на нова позиция, това се нарича job crafting. Същото важи и за Близостта - за да изпитвате чувството "харесвам хората, с които работя", трябва и вие да сте симпатични, нали? Имам предвид, че трябва да знаем, че за да вземем, трябва и да дадем. Същото важи и за Изобилието. Споменах за културата на Изобилието и това, че има много неща, които организациите със сигурност могат да направят, за да създадат такава култура, но можете също така да изградите своя нагласа за изобилие, като решите да бъдете човекът, който наистина ще подкрепя другите хора и няма да се интересува толкова много от това какво вие лично получавате. Просто решавате да бъдете любезни, състрадателни, грижовни и подкрепящи колегите си. И когато постигнете тази нагласа към изобилие, а това не само ще ви направи по-щастливи, но и ще увеличи шансовете ви за успех в дългосрочен план – това доказват много проучвания по темата. Така че определено има много неща, които можете да направите, ако сте нещастни на работното си място, за да подобрите щастието си.

А има ли формула, по която можем да изчислим каква работа да изберем, за да бъдем най-щастливи?

Има изследвания и по този въпрос. Тук, в нашето бизнес училище, всяка година моите студенти завършват и си избират работа. И обикновено повечето от тях имат повече от една възможност. Така че това, което наблюдаваме, е, че хората са склонни да претеглят това, което ще наречем външни критерии или вътрешни критерии. Така например, какво е заплащането? Колко престижна е работата? Каква е локацията на тази организация? Това са външни фактори. Но ние сме склонни да подценяваме това, което ще нарека вътрешни критерии. Вътрешните критерии са: какво е съответствието между моите собствени ценности и ценностите на организацията? Каква е културата на организацията, дали е това е организация, в която обичат забавленията, например, ако сте човек, който обича забавленията. Важно да е бъдем заобиколени от хора, които имат същите ценности. И ако това не е организация, в която обичат забавлението, нещо, на което вие държите, тогава вероятно няма да сте щастливи там. Така че голямата идея тук е, че за да сте щастливи в една организация, ви е необходимо голямо припокриване и съответствие по отношение на вътрешно присъщите неща. Неща като вашата личност, вашите ценности и т.н. А размера на заплатата е по-малко важен, макар и да е необходимо с доходите си да можете да си покривате Базовите нужди. И така, това е съветът, който бих искал да ви дам по този въпрос, а именно - наистина задълбочено да проучите съответствието между това, което сте, и това, което искате от живота на фундаментално ниво, и дали организацията е в състояние да изпълни тези цели, а не да се притеснявате за заплатата или престижа на организацията.

Ние работим, за да бъдем щастливи или ние сме щастливи, защото работим? Кое смятате, че е вярното?

Разбира се, че работата ни прави щастливи. Изпитваме оптимално преживяване, т.нар. състояние на поток най-често, когато работим.

Но искам и нещо да добавя тук: липсата на щастие в работата ще повлияе, в известен смисъл ще замърси, личното ни щастие и обратно. Ние сме склонни да мислим, че животът ни е разделен на професионален и личен. Но ние сме едно същество, имаме едно тяло и един ум, и това е същото тяло, което отива на работа или е у дома, в личния ни живот. И така, по отношение на емоционалния ни живот има преливане от едното към другото. Ако продължаваме да сме нещастни на работа, това ще започне да се отразява и на личния ни живот. Може да се върнем от работа и да крещим на кучето си или да сме раздразнителни към партньора или децата си. И по същия начин, ако имаме големи проблеми в личния си живот, това ще започне да се отразява и на продуктивността и щастието ни в работата. Затова е много важно да знаем, че има много неща, които можем да правим извън работата, за да подобрим щастието си на работното място. Това може да звучи като малък парадокс, но да, можем да го направим. Така например, ако наистина не напредваме в Майсторство в работата и това ни разочарова, а наистина не знаем как да решим този проблем, можем поне да се стремим към Майсторство извън работата. Можем да си намерим хоби, в което да ставаме все по-добри, може да решаваме судоку, да играем тенис или, каквото и да е друго. И когато постигнем Майсторство в нещо извън работата, това ще започне да оказва положително въздействие върху щастието ни на работното място.

Възможно ли е работата ни да е цел? Определено има хора, които превръщат работата си в цел, но какво се случва с нас, когато това се случи?

Има една поговорка, която гласи: "Това, което вършиш на работа, може да е просто работа или кариера". Разликата между тези две неща е, че когато става дума за обикновена работа, вие просто я вършите, за да си плащате сметките. Когато това е кариера, можете да видите, че тя допринася за нещо по-голямо в живота ви или в дългосрочен план, ставате все по-добри в правенето на нещо и се стремите към крайна цел, с която искате да бъдете известни в света - например – да бъдете добър изследовател на щастието. Тогава това се превръща в кариера. Или, в идеалния случай, има трети начин, по който бихте могли да работите и който би могъл да бъде ваше призвание. Използвам думата призвание, която означава, че това е единствения смисъл на вашето съществуване. А каква е разликата между това една работа да бъде кариера и призвание? Когато тя е кариера, в моя прочит тя наистина ви помага да надграждате уменията си и напредвате към Майсторство. Но когато е призвание, вашата работа е нещото, с което искате да бъдете известни, което съответства на нивото на вашите ценности, подобрява Майсторството и уменията ви, но също така служи за това да ви помогне да допринесете по начин, който издига другите хора и подобрява благосъстоянието на целия свят. И ако можете да съчетаете тези две неща по някакъв начин: да подобрявате уменията си и да помагате на света да стане по-добро място заради работата, която вършите, тогава животът наистина се променя. Вече не работите, за да си платите сметките, не се събуждате с ужас в понеделник сутрин и не благославяте петъците, а сте заредени с енергия, когато отивате на работа и правите нещата там с удоволствие. Вече не се притеснявате за щастието на работното място и удовлетворението от работата, а мислите за процъфтяването и благополучието на работното място. И чувството е невероятно. Аз мисля, че всеки трябва да се стреми към това, не само да подобрява уменията си, но и да допринася за света, в който се намира, по начина, по който иска да допринесе. И, разбира се, ако се погрижите за тези две неща, тогава шансовете са много големи да изпитвате и удоволствие от работата си.

Вярвате ли, че всеки вид работа, всяка професия може да се превърне в наше призвание? Или само определени професии могат да служат като наше призвание?

Смятам, че професиите могат да се различават по степента, в която могат да бъдат призвание. Ако работата ни е свързана с нещо вредно, например с производството на цигари, за които след много изследвания знаем, че не са много полезни за нас, тогава за много хора ще бъде много трудно да разберат как допринасят по положителен начин за Вселената. Но дори и тогава, мисля, че можем да си създадем история, която да осмисли работата ни, например правя цигари, за хората, които харесват това. Това може да помогне да се чувстваме по-удовлетворени. Знаем, че когато ставаме все по-добри в правенето на нещо, тогава имаме оптимално преживяване - изпадаме в това състояние на поток, където губим представа за времето, творим и обмисляме. Но това означава, че ако става въпрос за напълно механична задача, представете си, че сте някой, който просто забива пирони, един след друг върху дървено блокче, и това е вашата работа, след известно време ще ви е трудно да видите смисъл в нея. Така че смятам, че трябва работата да, включва някакво ниво на сложност, за да можем да изграждаме уменията си с течение на времето. А Майсторството се намира в безкрайността, а не някъде по-близо до нулата, където след известно време знаем как да забием един пирон и няма как да бъдем по-креативни в тази задача. В момента живеем в динамичен свят, и смятам, че много от тези механични задачи в близко бъдеще ще се изпълняват от роботи. И това означава, че работните задачи, които ще се изпълняват от хората, ще бъдат по-сложни и по-креативни.

И ето го последният ни въпрос към вас. Ако трябва да дадете един съвет на хората как да преследват щастието си в работата, какъв ще бъде той?

Това е чудесен въпрос, но очевидно няма един съвет, има много съвети и предложения. Единственото нещо, върху което ще се съсредоточа тук, е значението на повишаването на квалификацията. Мисля, че отминаха дните, в които получаваш диплома, например бакалавърска или дори магистърска, а след това започваш работа и просто продължаваш да работиш, докато се пенсионираш. Мисля, че в днешно време се обръща огромно внимание на продължаващото обучение. Така че, дори когато преминаваме през кариерата си, която обикновено трае около 30-40 години, можем да повишаваме квалификацията си и да учим нови неща. Това става много, важно, защото вече нещата се променят много бързо. И така, кои са уменията, които можем да придобием, ще зависи от работата ни, докато напредваме в кариерата си. Но като цяло, мисля, че е полезно да знаем, че в повечето случаи кариерата ни може да бъде разделена на два периода. В първият, който е с продължителност около 15-20 години, ние усвояваме важен набор от умения, бих ги нарекъл функционални умения. Това са например умения за програмиране, ако сте програмист, или счетоводни умения, ако сте счетоводител, умения за изграждане на търговска марка, ако сте маркетолог, и т.н.. Но след това, през втората част на кариерата си, след първите 15 - 20 години от работата ни, до края на кариерата ни, меките умения, например лидерските, стават много по-важни.

Това означава да се научим да управлявам хора, да се научим да управляваме себе си и собствените си емоции. И да разберем какво ни мотивира и при какви обстоятелства даваме най-доброто от себе си. Но това не означава, че започваме да се съсредоточаваме върху меките умения едва през втората половина от кариерата, аз мисля, че е много важно да започнем, дори през първата половина, да изграждаме тези умения, защото не можем изведнъж някой ден да превключим и да кажем: Добре, от сега нататък ще бъда супер любезен, ще изградя майсторство в лидерските умения. Трябва да започнем възможно най-рано. Това, което можем да направим, е през първата половина на кариерата, да придобием много функционални умения и да научим много на работното място, но също така да се съсредоточите и върху повишавате квалификацията ни като посещаваме курсове, семинари или конференции по темата, върху която работим. Но след това бавно да насочим фокуса си върху по-меките умения . Можем да поискаме от ръководителите си обратна връзка, например как се справяме с лидерските си умения; как се справяме с качеството на взаимодействието си с хората и с нещата, които казваме на срещите; има ли начин да подобрим уменията си за общуване, например, и други подобни неща. Със сигурност бих казал, че до 10-ата година от началото на кариерата ни е много важно да се съсредоточим върху изграждане на меките умения, получаване на магистърска степен и дори да обмислим получаването на втора магистърска степен, която се фокусира повече върху меките умения. Със сигурност смятам, че трябва да посещаваме курсове по конкретни теми като управление на времето, управление на проекти, водене на преговори, лидерство или конкретни лидерски умения, като например да бъдем съпричастен лидер, да изграждаме устойчивост, щастие и т.н. Всички тези неща стават много, много важни. Съветът ми е да повишавате квалификацията си. Помислете за свят, в който вече няма дипломи за висше образование, а вие трябва да продължавате да ставате все по-добри в това, което правите. В днешно време има много възможности за това, голяма част от тях са онлайн. Но не трябва да го приемате като задължение: "О, Боже мой, трябва да правя това", а като нещо вълнуващо и интересно.

Винаги е възможно да станете малко по-добри в нещо.

Можете да изгледате интервюто на английски език тук.