Шести грях спрямо щастието: Страстно/безразлично следване на страстта*

Ние хората отдаваме голямо значение на това да си поставяме и постигаме цели. Тъй като обаче не умеем да виждаме бъдещето, не можем да преценим цялостното въздействие, което постигането на тези цели (резултат) ще има върху живота ни. Резултат, който в момента изглежда положителен (напр. да сключиш брак с любимия човек), по-късно може да се окаже – както често става – отрицателен. По тази причина е добре да не се вманиачаваме относно постигането на конкретна цел. Повечето хора обаче имат две опасения относно този подход.

Първо, те се страхуват да не налетят на риска никога повече да не са щастливи или: „Ако не се чувствам щастлив да получа добра работа или да се оженя за любимата, защо бих се чувствал щастлив за нещо въобще?“ Научните изследвания обаче показват, че няма нужда да зависим от резултата, за да сме щастливи – можем да извлечем цялото ни щастие от процеса на работа за постигане на очакваните от нас резултати. Бихме могли например да извлечем щастие от подготовката ни за изпит или от планирането на ваканция.

Второто опасение е, че отделянето на щастието от резултата ще убие мотивацията да преследваме целите си? Това няма да се случи ако правим една много важна разлика: отделянето на щастието от резултата се отнася до това да не оценяваме резултатите след като са настъпили, а само преди да са настъпили. Тоест преди резултатът да настъпи, вие бихте имали предпочитание към определени резултати за сметка на други. А след като един резултат настъпи, не бихте го оценявали като „добър“ или „лош“.

Три подхода към преследване на цел (на базата на гореописаното)
Шести навик на най-щастливите: Безпристрастно следване на страстта

Знаем от личен опит, че чувствата ни и към положителните, и към отрицателните събития намаляват интензивността си с времето. Интересното е, че тези промени са по-значителни при негативните събития, сравнено с позитивните. Негативните събития губят болезнеността си много по-бързо, отколкото позитивните губят блясъка си. Освен това негативните емоции дават значително по-голяма възможност за израстване и учене, отколкото позитивните.

Фактът, че нашите чувства относно отминали негативни събития стават по-позитивни с времето, предлага начин да възпитаваме у себе си шестия навик на най-щастливите, а именно безпристрастното следване на страстта. Това означава да имаме предпочитания към определени резултати преди те да се случат, но да не ги оценяваме след като се случат. Един начин да упражняваме това е постоянно да си припомняме, че щом можем да преразгледаме чувствата си относно минали негативни събития, вероятно можем да направим това и за актуални негативни събития.

Но тук има уловка – упражнението няма да работи ефикасно, ако не е придружено от безусловна вяра в живота. Това е вярата, че ще ви се случат добри неща и че животът по самата си същност е по-скоро добър, отколкото лош или неутрален.

Коя е най-рационалната вяра за това дали можем да вярваме на живота или не? Че животът е добър? Или че животът е лош? Или може би, че е неутрален? Излиза, че отговорът е: всичко изброено. За човек, който вярва, че „животът е хубав“ и че „можем да се доверим на живота“, животът става хубав и достоен за доверие. За човек, който вярва в обратното, животът често предлага достатъчно доказателства в подкрепа на схващането, че животът е гаден.

Все пак това, което може да бъде доказано от утилитарна гледна точка, тоест от гледна точка на максимизиране на щастието е, че е по-добре да се вярва, че животът е благосклонен, отколкото да се вярва в обратното.

Разбира се, едно е да знаеш, че е по-полезно да имаш вяра в живота, и съвсем друго е да го приложиш на практика. Какво може да направи човек, за да има повече вяра в живота? Голям потенциал в това отношение има благодарността. Упражнение 6 - Три добри неща и едно наум - помага да се изгради тази вяра.

Упражнение 6: Три добри неща и едно наум

Въведение

Има едно много добро упражнение за щастие, наречено „Три добри неща“, което е създадено от проф. Мартин Селигман от Университета в Пенсилвания. Проф. Селигман е открил, че поне 94% от хората, които са записвали три хубави неща всеки ден в продължение на 15 дни, са показали значително покачване на своето ниво на щастие. Това упражнение е помогнало и на хора в тежка депресия!

Цел

Както в „Три добри неща“, нашето упражнение ще изисква от вас да си водите дневник, в който да записвате всеки ден три добри неща, които са ви се случили, в продължителност на поне 1 седмица. Но има и едно наум: вие трябва да си записвате неща, които са започнали зле, но в крайна сметка са се оказали добри за вас.

Например ако сте попаднали в голямо задръстване на път за работа (лошо нещо). Но пък докато чакате в колата, са пуснали по радиото любимите ви песни, които не сте чували толкова отдавна (добър резултат). Това ще ви помогне да смекчите склонността си към „осъждане на минали събития“ и ще ви помогне да подхраните безпристрастното следване на страстта.

Забележка: Важно е да не избирате големи негативни събития. Например, не използвайте случая, в който са ви уволнили от работа. В първия момент ще ви е доста трудно да намерите нещо добро, но ако сте достатъчно упорити, ще се справите.

Етапи

1. През първия етап си припомнете поне 1 и максимум 3 умерено лоши събития и опишете в дневника си какво се е случило с 1-2 изречения.

2. През втория етап ще трябва да си припомните поне 1 и максимум 3 положителни последствия, които са произтекли от лошото събитие. Когато откриете нещо добро, което се е случило в резултат на лошото, веднага го запишете. След като се открили поне едно положително нещо за всяко от лошите събития, преминете към следващия етап.

3. Третият етап включва свързването на точките – записване на веригата от събития, като започнем с лошото нещо, което всъщност е довело до нещо добро. Правете това за всяко лошо нещо в продължение на една пълна седмица (7 дни).

4. През четвъртия, финален етап ще трябва да прегледате записките си от последните 7 дни и да отговорите на следните въпроси: