Трети грях спрямо щастието: Отчаяна потребност от любов*

Ако някога сте били влюбени, знаете, че когато си влюбен, имаш усещането, че нищо не е по-важно от това да си в непосредствена близост до любимия човек. Да си влюбен дарява позитивност, сила и увереност и по тази причина общопризнато е едно от най-ценените преживявания. Ето защо една от основните характеристики на човешкото съществуване е търсенето на емоционална близост с другите.
Джон Качиопо, изследовател, който посветил огромна част от впечатляващата си кариера на проучване на ефектите от чувството за психологическа отделеност от другите, открил, че чувството на самота е може би най-силно предопределящ фактор за множество физиологични и психически болести, като започнем от депресия и безсъние и стигнем до затлъстяване и диабет. Интересното е, че в случая от значение е субективното усещане за самота (а не фактическата изолация).

Близостта увеличава щастието

Много изследвания потвърждават, че чувството за близост с другите е една от нашите най-важни потребности. Едно от тях изследва какво отличава десетте процента най-щастливи хора от останалите. Било установено, че всеки от групата най-щастливи хора имал поне една близка връзка. Тези резултати показват, че ако искате да сте в групата на най-щастливите, да имате здрава връзка не е лукс, а необходимост.



Но колкото е критично важно за нашето щастие да бъдем обичани, толкова често преследването на това желание става причина за много нещастие и страдание. Това е така, защото границата между полезното желание за любов и близост и вредното е много тънка. Полезното желание за близост се проявява в това, което изследователите наричат „безопасна привързаност“. Тези, които проявяват безопасен стил на привързаност, постигат фин баланс – търсят любов и близост, но без отчаяно да се нуждаят от тях. Те не се притесняват да търсят близост, но и не се чувстват застрашени от опитите на другите да я намерят. За разлика от тях, проявяващите вредно желание за близост или са отчаяни в своето желание да я постигнат – склонност, която понякога наричаме вкопчване – или се чувстват заплашени от тези, които търсят близост с тях – склонност, която понякога наричаме избягване.

Трети навик на най-щастливите: Потребността да обичаш (и да даваш)

Научно-доказано е, че потребността да обичаш ни е вродена. Когато сме щедри и добри сме и по-щастливи. Една от причините е, че това премества фокуса от собствените ни притеснения и проблеми към притесненията и проблемите на другите.
Друга причина щедростта и добротата да увеличават щастието е реципрочността: хората, са благодарни, когато сме добри и щедри с тях, и това ги прави по-щастливи. Чрез изследване е доказано, че щедростта предизвиква благодарност – проявена например чрез усмивка или „благодаря“ – и че това на свой ред увеличава щастието.

Освен това – колкото и да е удивително – щедростта и добротата буквално подобряват нашето здраве. Установено е, че хората, които оказват подкрепа на другите, се радват на по-добро общо здраве. Последната и може би най-силна причина щедростта да увеличава щастието е в историята, която разказваме сами на себе си за това кои сме и какви сме. Когато сме внимателни с другите, ние вярваме, че сме добри и с голямо сърце. Забележителното в тази връзка е, че не е нужно да сме екстравагантно щедри, за да се почувстваме всемогъщи –дори малък жест на щедрост води до този ефект.



Ето основните изводи, до които са достигнали учените, в проучванията, свързани с даването и щедростта:
В заключение: Потребността да обичаш (и да даваш) много по-надеждно определя щастието и успеха, отколкото потребността да бъдеш обичан.

Упражнение 3: Творчески алтруизъм

Въведение

Спомнете си лудориите, които всички правим като деца, например да изпуснем гумите на нечие колело? В това упражнение вие ще трябва да извършите една такава шега, само че трябва не само вие да се забавлявате, а и този, към когото е насочена.

Цел

Да прецените дали за вас да бъдете мил и щедър (потребността да обичаме и даваме) е надежден източник на щастие, така както разкриват някои проучвания.

Етапи



Упражнението включва следните четири етапа:

1. Първият етап включва да измислите вашата „алтруистична шега“. Идеята ви може да включва: да оставите кутия с бонбони от черен шоколад пред вратата на любимите си съседи. Или пък да се облечете като Мики Маус, да застанете на ъгъла на оживена улица и да раздавате прегръдки на минувачите. След като изберете идея, напишете я.

2. Втората стъпка включва съставянето на план кога и как точно ще я реализирате. Ако планирате да оставите кутия с бонбони от черен шоколад пред вратата на съседите си, трябва да помислите: Кога и откъде ще купите бонбоните? Колко голяма ще е кутията? Кога (по кое време) ще оставите кутията пред вратата на съседите? Ще опаковате ли кутията като подарък и ако да – къде ще го направите?

3. Това е най-важният етап – осъществяването на идеята. През цялото време помнете „трите правила на даването“:
Забележка: Ако имате усещането, че вашият план не се вписва в правилата на даването или по някаква причина не сте щастлив с този план, сега е моментът да го промените.

4. На последния етап трябва да дадете отговор на следните четири въпроса относно преживяването си по време на упражнението: Каква беше идеята ви и как планирахте да я изпълните? Като изпълнявахте плана си, придържахте ли се към „трите правила на даването“? Ако не, защо? Как се чувстваше другият човек? За да отговорите на този въпрос, си спомнете той какво каза или направи. Как упражнението ви накара да се чувствате през различните етапи (планиране, изпълнение)?

*Тази информация е взета от книгата на проф. Радж Рагунатан: "Ти си умен, успешен, но дали си щастлив?". Прочетете цялата книга, за да научите как да станете по-щастливи.