„Кое е по-ценно – времето или парите“ е въпрос, който винаги ще бъде задаван и за всеки отговорът ще е различен.

Дебатите по този въпрос са все по-често повтаряща се тема в социалната психология. Много изследвания показват, че наличието на повече свободно време носи повече щастие, отколкото наличието на повече пари. Това е и изводът от едно мащабно проучване от 2016 г. проведено на 5 етапа сред 4,415 души с различни доходи, работа и демографски характеристики.

Участниците били запитани какво ценят повече времето или парите, но също така трябвало да отговорят и на въпроса дали биха се съгласили да получат по-ниска заплата на нова работа, която им предлага повече свободно време.

Проучването показало, че хората, които смятат, че времето е по-важно, са по-щастливи и по-удовлетворени от живота.

Ето някои други интересни открития от това проучване:

• Няма значение дали хората искат повече време през деня си или времето в живота си. И двете водят до по-високо ниво на щастие.

• Хората, които искат повече пари, за да имат повече преживявания са по-щастливи от тези, които искат повече пари, за да могат да си купят материални придобивки.

• Когато участниците отговаряли на въпроса дали искат повече време или повече пари, онези, които написали повече време, са били малко по-щастливи в момента от тези, които отговорили пари. Това показва, че дори мисълта да ценим времето повече от парите може да помогне за засилване на моментното ни щастие.

• По-богатите хора са склонни да изразяват по-голямо предпочитание към времето спрямо парите като цяло, което може да означава, че е по-трудно да дадем честен отговор, отколкото смятаме, или че хората винаги искат това, което нямат.

И все пак към какво да се стремим: повече време или повече пари?

Трябва да отбележим, че за някои хора, важността на парите спрямо времето е необходимост, а не избор. На някои хора се налага да изберат по-добре платена работа с по-дълго работно време, защото в противен случай не могат да покриват основните си разходи в живота. Т.е. дори и да предпочитат да имат повече време, отколкото пари, те  не могат да си го позволят.

Изследванията в САЩ показват, че парите имат значение за щастието дотолкова, доколкото те позволяват да покриваме базовите си нужди (което е в размер на 75 000 долара годишен доход в САЩ). Но при условиеч, че базовите ни нужди са задоволени, трябва да внимаваме какво искаме или преследваме, ако искаме да сме по-щастливи. Както пише проф. Радж Рагунатан в книгата си „Ти си умен, успешен, но дали си щастлив“:

„Уловката е, че с увеличаването на приходите се увеличават и разходите и сякаш магически догонват приходите. Това е една от причините, поради които по-високият доход не подобрява нивото на щастие. За това има и друга причина, тази, че радостното чувство вследствие на повишаване на заплатата ни бързо се изчерпва и човек се нуждае от ново увеличение, за да изпита същата радост. Склонността ни да привикваме към по-високите си доходи – както всъщност и към всеки друг признак за превъзходство, включително власт, слава или красота – е толкова разпространена, че привикването може да се счита за една от най-характерните черти на човешката ни природа. Например, склонността да привикваме е основната причина за интригуващия и добре известен факт, че хората, спечелили от лотария, две години по-късно не са по-щастливи от тези, които никога не са печелили. Фактът, че привикваме към нови нива на богатство, власт и слава – и други материалистични признаци за превъзходство – означава, че ако трябва да обвържем щастието си с потребността от превъзходство, ще се наложи да ставаме все по-богати, могъщи и известни през целия ни живот, за да поддържаме високи нива на щастие. Не е нужно да си гений, за да знаеш, че това е много малко вероятно.

Привикването, следователно, е една от причините материализмът в дългосрочен план да понижава нивото на щастие. Друга причина са нереалистично високите очаквания на хората, че материалните придобивки ще ги направят щастливи; тези високи очаквания, според проучванията, се оказват в основата на недоволството на материално ориентираните хора. Материализмът снижава нивото им на щастие и защото насърчава егоцентризма и намалява състраданието, води до нежелание у останалите да си сътрудничат с тях, което от своя страна понижава щастието им в дългосрочен план. Може би в резултат на снижената степен на състрадание материалистично ориентираните хора са по-склонни да правят компромиси с неща, които всъщност носят радост и щастие – например да се разхождат с приятели или със семейството си или да допринасят за обществото – заради пари, власт и слава.“

Така че следващия път, когато правите труден избор между повече време или повече пари, помислете за щастието си, а не само за портфейла си. Изберете това, което ви прави по-щастливи, стига да може да си го позволите.