В днешно време стресът е наш постоянен спътник, а дигиталният стрес е този, който ни се отразява най-силно според докладите на четирите партньорски организации в Австрия, България, Германия и Испания. Тези четири организации направиха някои констатации относно дефиницията за дигитален стрес и причините за него, настоящия им статус и съществуващите мерки. Нарастващият напредък в цифровизацията предлага много нови възможности. За съжаление много компании изостават в тази област. Дигиталният стрес е повсеместен и компаниите трябва да се стремят да разработват устойчива и ориентирана към бъдещето стратегия, която да предотвратява разпространението на стреса.

В сравнение с останалите държави, МСП в Германия се занимават най-много с темата за дигиталния стрес. Множество фондации, здравноосигурителни компании, сдружения и предприемачи вече работят по тази тема. Въпреки мащаба на дейностите, те не са достатъчни. Трябва да се обърне много внимание на петте причини за възникване на технологичния стрес, които са определени от Тарафдар*. Те са: технопретоварване, техноинвазия, технопроменчивост, техносложност и технонесигурност. Повечето МСП в Германия се обръщат само към една от петте причини за проява на дигиталния стрес, така наречената техноинвазия. Според Германия не е достатъчно да се предприемат действия само на едно ниво. На всички нива трябва да бъдат въведени полезни мерки и насоки, за да се предпазят служителите от сериозните последици от дигиталния стрес. Тези последици имат не само отрицателно въздействие върху човека, но и върху организацията, тъй като те намаляват работоспособността на служителите. Подобни резултати има и в Испания, където класифицират дигиталния стрес в три категории: техно-тревожност, техно-умора и ИКТ. Тези три идентифицирани резултати могат да бъдат определени като причини за дигиталния стрес. Техно-тревожността може да бъде категоризирана като технонесигурност. Техноумората може да бъде категоризирана като технопретоварване, а ИКТ може да се причисли към категорията на техноинвазията. Според изследванията в Австрия причините за дигиталния стрес могат да бъдат допълнително разделени в три допълнителни категории: технология, организация и хора (= ТОХ). Дигиталният стрес трябва да се разглежда на тези три нива, за да се намали колкото е възможно, стреса на работещите хора.

 За всички държави е вярно твърдението: „Колкото по-голям е дигиталният стрес, толкова по-често се срещат следните проблеми: емоционално изтощение, намалена удовлетвореност от работата и здравословни проблеми“. На ниво организация е забележимо, че дигиталният стрес води до спад в иновациите, увеличаване на отсъствията и по-ниска производителност.

В допълнение, проучванията на австрийския професор Рене Ридл предоставят ценна информация за дигиталния стрес. В тези проучвания, проведени в Австрия и Германия, са открити прилики в причините за стрес. Най-важните причини за стреса включват нарушеното равновесие между личния и професионалния живот, натиска в ежедневната работа и липсата на полезност в дигиталните инструменти. В България също са открити сходни резултати, които сочат, че стресът в работата е резултат от дисбаланс между изискванията към служителя и ресурсите, с които той или тя трябва да се справи, за да изпълни тези изисквания. По-специално МСП не се справят с дигиталния стрес поради липсата на знания, тъй като от повечето МСП се очаква да намерят сами решение на тези проблеми. Това още повече затруднява намирането на ценния баланс между работата и личния живот. В България и Испания се открива огромна липса на информираност. Поради тази причина по-специално ръководителите и мениджърите трябва да бъдат обучени по темите за промените в лидерството, наложени от цифровизацията. Испанските законодателни органи посочват ясно отговорността на работодателя за предотвратяване на възможни рискове.

Всички партньори стигнаха до заключението, че пандемията е довела до увеличаване на използването на технологии, които причиняват дигитален стрес. Според проучване, проведено в Германия, използването на смартфони по време на работа се е увеличило със 17%, а използването на видеоконференции се е увеличило със 100%. Общият извод е, че компаниите се нуждаят от цялостна концепция, за да гарантират, че работата с цифрови технологии може да се превърне в модел за успех.

 Създаването на законодателна рамка отнема много време в повечето страни, като в някои случаи то не е добре обмислено. В австрийската, българската и немската правна система липсват ясни законови разпоредби относно работното време, безопасността на труда и защитата на данните при работа с цифрови технологии и в домашен офис. Едва ли има регулации, които да управляват справедливо сложността на съвременната работа на ниво компания. В Испания има разпоредби за дистанционна работа от октомври 2020 г. в сравнение с Австрия, където е необходимо много време, за да се изготвят адекватни разпоредби. В допълнение към разпоредбите в страната, работодателят трябва да следва мерки за превенция, за да се справи по-добре със стреса. Например, организацията може да направи това, като предложи някои обучителни дейности в областта на управлението на стреса за служителите. Тези обучения или програми трябва да включват теми за причините за стреса, за стратегии за справяне със стреса, които включват методи и техники. Трябва да се отбележи, че няма универсално решение, което да е еднакво подходящо за всички компании. Следователно предлаганите програми трябва да бъдат достатъчно гъвкави, за да могат да се адаптират от всяка организация.

Има множество мобилни приложения, предлагани на платформите на Apple и Google, които могат да се използват от компаниите, които нямат собствени програми за справяне със стреса. За съжаление, настоящите приложения са ограничени във функциите си, тъй като те се фокусират само върху взаимодействието и релаксацията, които са в сферата на технопретоварването. За да се създаде пълноценно решение, трябва да се обърне внимание на всичките пет причини за дигиталния стрес.

Тъй като пандемията все още продължава, е трудно да се оцени по-нататъшното въздействие на дигиталния стрес върху някои МСП. Ясно е, че продължаващата пандемия и непрекъснатият напредък в технологиите ще доведат до увеличаване на дигиталния стрес. Тъй като няма универсално решение, компаниите и най-вече работодателите трябва да измислят как най-добре да подкрепят своите служители и да им помогнат да намалят нивото на стрес. Тези усилия могат да бъдат насочени в правилната посока, само ако работодателите бъдат обучавани по темата за лидерските умения на бъдещето.

За допълнителна информация или за да получите резултатите от изследването, проведено от партньорите по проекта, пишете ни на: office@happinessacademy.eu

Оттук можете да изтеглите и първата ни електронна брошура.

* Tarafdar, M., Q. Tu, B. S. Ragu-Nathan and T. Ragu-Nathan (2007). "The impact of technostress on role stress and productivity." Journal of Management Information Systems 24(1): 301-328

 

Подкрепата на Европейската комисия за изготвянето на настоящата публикация не представлява одобрение на съдържанието, което отразява гледните точки само на авторите и не може да се търси отговорност от Комисията за всяка употреба, която може да бъде използвана за информацията, съдържаща се в нея.