Може би сте попадали в ситуация, в която ваш колега прави презентация и завършва почти всяко изречение с „и така нататък…“. В този момент вие забелязвате паразитната фраза, която намалява качеството и силата на фирменото ви представяне. Или пък сте присъствали на среща на екипа, в която всеки е трябвало да представи някаква тема, или да сподели мнение, но един от колегите е „взел думата“ и буквално е „изял“ цялото време, предвидено за тази среща. Или всеки ден ставате свидетел на това как част от колегите никога не изхвърлят използваната капсула кафе в общата кухня, а я оставят в кафе-машината.

Със сигурност е добре да дадем обратна връзка на тези хора, какво точно могат да променят в действията си, защото ползата ще е повече от лична, но това може да се окаже доста трудна задача. В повечето случаи ние не сме сигурни дали другият ще приемаме това като полезно предложение или като груба критика и вмешателство. Много хора не биха „си отворили устата“ в подобни случаи, защото не искат да обидят или огорчат другия човек.

Но ако трябва да се поставим в обувките на другите – не би ли било по-добре за нас, те да ни споделят обратната си връзка, и ние да подобрим действията, резултатите и взаимоотношенията си с колегите?

Редица изследвания по темата за обратната връзка са правени от учени в Бизнес училището в Харвард. В едно от тях резултатите показват, че когато обратната връзка е поднесена по начин, по който наранява човека, дори и да е градивна, тя по-скоро би имала обратен ефект. Но в друго изследване, учените питат участниците дали биха искали някой да им каже, ако имат химикал на бузата си преди да започнат презентация и дали те самите биха казали на колега подобно нещо, ако той има химикал на бузата си. Там резултатите показват, че ние подценяваме желанието на хората да получат обратна връзка, която дори ние самите желаем и сме готови да получим от тях.

Излиза, че повечето хора не желаят да дават градивна критика, въпреки че смятат, че за самите тях ще е полезно да получат такава. Една от основните причини за това е, че ние се стремим да избягваме неловките моменти, които могат да произлязат от реакцията на отсрещната страна или се надяваме някой друг „да си отвори устата“ вместо нас, защото така ще ни е по-лесно.

В такива моменти е добре осъзнато да подходим към ситуацията. Какво означава това? Майндфулнес (или присъствие в настоящето) все повече навлиза като важна част от бизнес етиката и поведението ни. Благодарение на научните изследвания в областта на психологията и невронауката, знаем, че осъзнатостта в настоящия момент е ключова както за здравето ни, така и за добрите взаимоотношения с другите.

Да присъстваме в настоящия момент, означава не просто да владеем широк фокус, който включва внимание както върху другите, така и върху себе си, но и да наблюдаваме случващото се с любопитство, добронамереност и без да даваме оценка.

Да се върнем на въпроса дали да споделим градивната си критика и ако, да, как да го направим добронамерено, за да не обидим човека срещу нас?

На първо място е добре да си зададем въпроса: „Аз бих ли желал да ми кажат подобно неща, ако бях в обувките на другия?“. Ако отговорът е да, решението за действие става много по-лесно.

Ето и какво поведенческата наука е заимствала от майндфулнес принципите, за да ни помогне в подобни ситуации:

1. Трябва да се фокусираме върху ситуацията, а не върху поведението на човека.

2. Следва да забелязваме какво включва конкретното му действие.

3. Не даваме оценка, а споделяме резултата / ефекта, който има върху нас или другите хора.

4. Предлагаме решение / помощ „с открито сърце“.

Например: „По време на презентацията ти (ситуация), ти използваше доста често паразитната фраза „и така нататък“ (действие). Хората, които седяха пред мен, също го забелязаха и започнаха да броят колко пъти ще чуят паразитната фраза, вместо да се задълбочат в информацията, която споделяш (резултат). На мен също ми се е случвало да използвам паразитни фрази, и съм открил, че ми помага, ако предварително помоля някой от публиката да слуша внимателно и да ми ми даде знак, ако забележи подобно нещо. Все пак страшно няма – щом сме двама. Ако искаш при следващата презентация мога да направя това за теб, а може и сам да откриеш свой по-добър начин.“

Може и да изглежда малко сложно, но всъщност е доста просто – не допускаме да се държим с другите, така както не искаме някой да се държи с нас. Но и не пропускаме да споделим, когато можем да помогнем.


Източници за научните изследвания:

https://www.hbs.edu/faculty/Pages/item.aspx?num=60973

https://hbr.org/2019/03/the-feedback-fallacy