Седми грях спрямо щастието: Пристрастяване към разума*

В днешно време е наложено разбирането, че чувствата ни по-скоро възпрепятстват, отколкото подпомагат вярната преценка и вземането на правилни решения. То ни възпира да признаем, че решенията ни са повлияни от чувства, или по-общо казано, от вътрешни инстинкти. Ние вярваме, че чувствата и инстинктите често ни подвеждат по пътя към правилните решения и избори.

Но както прекаленото осланяне на чувства и инстинкти може да бъде грешка, грешка може да бъде и обратното: подценяване на важността на чувствата и инстинктите. „Пристрастяване към разума“ наричаме склонността да пренебрегваме или омаловажаваме ролята на чувствата и инстинктите. Заради него много от нас не са толкова щастливи, колкото биха могли да бъдат.

Най-очевидната причина пристрастяването към разума да намалява щастието е фактът, че то води до подценяване на щастието. „Многото мислене“  ни разсейва и отдалечава от интелигентността в нашите чувства и инстинкти. Както показват резултатите от няколко изследвания, нашите инстинкти и чувства не са случайни и своеволни; те са по-скоро съкровищница от много полезна информация, която ни е служила добре в нашето еволюционно минало. Отказвайки се от посоката, в която ни водят чувствата и инстинктите ни, много често правим привидно рационални избори, които обаче намаляват усещането ни за щастие и същевременно се лишаваме от хилядолетния опит и творческия потенциал на подсъзнанието си.

Решението дали да следваме чувствата и инстинктите си е може би много повече изкуство, отколкото наука. Има различни променливи, които влияят върху това дали е по-добре да основаваме решенията си на чувства и инстинкти или на внимателно обмисляне, но човек, който познава себе си добре, по-вероятно ще прецени добре тези променливи и ще направи правилния избор. Самосъзнанието, с други думи, е това, което може да ни помогне да проявим нужната гъвкавост, за да използваме както чувствата и инстинктите си, така и внимателното обмисляне, в зависимост от ситуацията. То ни помага да разпознаем начините, по които разумът застава на пътя на щастието ни, да осъзнаем, че има източник на щастие вътре в нас, от който можем да черпим по всяко време. Как се случва това – в Седми навик на най-щастливите.

Седми навик на най-щастливите: осъзнатост



Представете си, че ви е дадена възможност да сте муха на стената и да наблюдавате което и да е събитие. Което и събитие да изберете, важното е да сте безпристрастен наблюдател. Забележете – не безразличен, а безпристрастен. Безразличен означава, че  сте отегчени и случващото се не ви интересува. Безпристрастен, напротив, означава, че сте непредубедени, неутрални.  Приемате случващото се такова, каквото е.

Сега си представете, че вместо да наблюдавате външно значимо събитие, вие наблюдавате какво се случва в главата ви. Както и преди не бихте искали да привличате внимание към себе си или да променяте случващото се. Например, ако там се завърти мисълта „Аз съм жалък лигльо, задето излапах цяла кутия сладолед за 10 минути“, не трябва да я промените на: „Какво очакваш? Много ми се насъбра напоследък!“, а само да наблюдавате какво се случва.

Това е осъзнатост - наблюдавате с интерес и любопитство какво се случва в главата ви, но без да взимате отношение. Бихте могли, разбира се, да проявите осъзнатост и спрямо нещо извън вас – например залез или филм. Тъй като осъзнатостта представлява концентрация на „чисто внимание”, тя включва само и единствено наблюдаване на случващото се без коментиране, оценяване, категоризиране или премисляне.

Парадоксът на осъзнатостта е, че тя води до намаляване на негативизма и увеличаване на позитивизма. Многобройни изследвания на психологията и невробиологията доказват този феномен, макар все още да не могат да обяснят как. Осъзнатостта увеличава щастието като буквално променя структурата на мозъка и го прави „щастлив мозък“ - тя засилва левия префронтален кортекс – онази част от мозъка, асоциирана с по-високите нива на щастие. Освен това намалява активността на амигдалата, която пък се асоциира с притеснение и стрес.

Осъзнатостта увеличава щастието и като ни помага да се свържем с източника на щастие вътре в нас. Тази идея – че по природа в същността ни е заложено да бъдем радостни и блажени – е широко преобладаваща тема в някои от най-старите религии. В този смисъл идеята не е нова. Новото е, че сега неврологията подкрепя това твърдение с научни доказателства.

Въпреки, че има множество физиологични и психически ползи от практикуването на осъзнатост, повечето от нас не са много вещи в практикуването й. За създаване на този навик ще помогне седмото ни упражнение.

Упражнение 7: Практика: Присъствие в настоящето

Въведение

Присъствие в настоящето е вид майндфулнес практика, която е разработена от Виджай Баат специално за много заети хора, които се надбягват с времето.

Цел

Практиката Присъствие в настоящето подпомага много взаимосвързани качества като концентрацията, самопознанието, самосъстраданието и принадлежността. 


Етапи

1. Седнете в удобна поза, с изправен гръб. Мислено сканирайте тялото си като започнете от върха на главата си и сканирате цялото тяло от горе на долу до върховете на пръстите на краката и след това се върнете обратно. Съзнателно отпуснете всяка стегната или скована част от тялото си, през която преминавате.

2. Следващата стъпка е да започнете да наблюдавате дъха си. Равномерното дишане е първият сигнал за присъствието ви в настоящето. Просто наблюдавайте дъха си – как вдишвате (и коремът ви се издува) и как издишвате (и коремът ви се прибира). Не се опитвайте да регулирате дишането си… само наблюдавайте.

3. През третия етап преместете наблюдението върху съзнанието си. Ясният, спокоен и тих ум е вторият сигнал за присъствието ви в настоящето. Започнете съзнателно да наблюдавате ума си и обърнете внимание какви мисли минават през него. Така както затваряте програмите на компютъра си, затворете всички програми и приложения в съзнанието си, нежно, но решително. Когато умът ви се изчисти и успокои, ще можете пълноценно да се съсредоточите и ще можете да използвате целия си ресурс да мислите само за едно нещо в даден момент.

4. През четвъртия етап прехвърлете вниманието си към сърцето. Отвореното сърце е третият сигнал за присъствието ви в настоящето. Почувствайте топлината в областта на гърдите си. А сега осъзнайте чувствителността на сърцето си, което първо сякаш се отваря с едно пропукване, а после все по-широко и по-широко, като ви позволява да достигнете до истинските си чувства, емоции и дори до уязвимостта спрямо другите. Знайте, че сте на сигурно място. 

5. През петия етап се опитайте да усетите фините, преходни, нюансирани вибрации наоколо. Усещането на заобикалящия ни свят е четвъртият сигнал за присъствието ви в настоящето. Усетете всички звуци, аромати, материи и енергии около себе си, които обикновено пропускате.

6. Шестият етап включва усещането за нещо наречено „сливане с енергията на вселената“, което е петият сигнал за присъствието ви в настоящето. Когато първите четири сигнала са налице, сливането с енергията на вселената се получава без усилие от ваша страна. Вие ще излъчвате усещане за настоящето и ще се чувствате комфортно, докато се сливате с живота и грижите на околните, както и ще позволите на тях да се слеят с вашия живот и грижи.



7. Седмият и последен етап включва отбелязване как се е променило вашето външно състояние (ако се е променило) и изричане на глас на следните утвърждения:

Реалността в този момент . . . е, че . . . аз нямам какво да браня.

Реалността в този момент . . . е, че . . . аз нямам какво да изтъквам.

Реалността в този момент . . . е, че . . . аз нямам от какво да се страхувам.

Единствената реалност в този момент . . . е, че . . . АЗ СЪМ ТУК СЕГА.

*Тази информация е взета от книгата на проф. Радж Рагунатан: "Ти си умен, успешен, но дали си щастлив?". Прочетете цялата книга, за да научите как да станете по-щастливи.